Душата и бе пълна с любов!
Влязох там, видях я!
Душата и бе чиста роса,
в утрин ранна по трева зелена.
Не хвърляйте камъни по нея!
С очи изкривени от злоба и мъст.
Казвате -чест, морал и дълг,
тя трябва, греха си да плати!
Душата и бе пълна с любов!
А тя е свисше, дар от Бог!
Кои сте вие - тълпа от злост,
та вдигате ръка към нея!
16.05.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ
|