Открытка (плейкаст) «РЕЗИЛ»

yuliya_2006 , 20 июля 2014 года 23:27

Посмотреть в полном виде

РЕЗИЛ РЕЗИЛ

Иван Иванов Иванчев живее в селце за което казват - " На умиране". Малцина жители. Училище няма. Доктор не идва . Попа дохожда, кога погребат някой и толкоз...
Къщата на Иванчев на края на селото. Стъкла на прозорците по нея - тука има, тука нема, като след бомбадировка. Деца му на брой - пет, последното момче. Казал на жена си, доде не роди мъжко, все ще ражда. А децата му едни красиви, румени, белички, да ти е драго да ги гледаш. Жена му - Лина, яка, все засмена. Всеки ден седне в сладкарницата на селото, изяде една паста, изпие на един душок литър боза и се пребере у дома си.
Двор у тях голям, цели два декара. Ама в него ни домати садят, ни чушки. Бурен и троскот като на баир, на воля расте. Ама той, Иван ни се срамува от това, ни забелязва. Кога някой съсед го навика, той лукаво се усмихва и казва:
- Аз, гражданино селянин в града работя. Линейка карам, хора спасявам, с лекаря наравно за живота на хората се боря. И културата ми на ниво, с учени хора общувам. От тях не можеш да ме различиш.
Всяка година Иван Иванов ходи на почивка в санаториум. Стегне куфара, облече костюма и тръгва. И тази година отиде на Хисарските бани. Какво лекува там, не говори! Здрав бил, връзки имал, уредил се за двайсет дни, за без пари.
Дойде си той от там весел, а след седмица от селския рейс, който рядко вече идва от града слезе жена с куфар. Ние селяните като я зяпнахме...А тя с едно тънко гласче вежливо ни пита. За Иван де, къде живее. И ако може някой от нас багажа да и носи, щяла да му заплати за услугата.
До вечерта селото дето и двеста човека нема, като кошер се разбуни. Всеки цъка с език, очи върти, по главата се удря. Пенсиите да бяха увеличили, тока да бяха качили, така не би се обсъждало.
Резил, голям резил този наш Иван Иванов Иванкин! Да вземе на почивката на доктор да се представи. С голяма заплата, ергенин и да омае клетата жена. И обещал да я вземе. Чак адреса си дал говедото с говедата!
С пет деца, с жена, мизерия до шия, баш началник на болница се изкарал. И онази уж медицинска сестра, да не го хване лъжеца му с лъжец...
То резил за него, резил и за селото! Може да сме малко на брой, може да сме селяци, но чест при нас за такива работи имаме. Петно, ако ти падне, прякор такъв ще ти сложат, че и децата ти, па и внуците ще го носят.
Та и нашия човек веке с ново име - Резил. Така ще го носи! Като клеймо! И като онези в Англия - фамилен герб с история и нашия тук така - прякор с история!

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2014/07/16/rezil.1281418




Звук:xxxx К себе
Изображение: ДЖУЛИЯ БЕЛ
Текст:ДЖУЛИЯ БЕЛ yuliya2006.blog.bg
Тэги: къси разкази



поделиться
закрыть
Социальная сеть Cсылка HTML-код BB-код Отправить на Email
Для отправки плейкаста, выберите социальную сеть, в которой находится ваш друг:
Пожалуйста, подождите.
закрыть

Последние комментарии (всего 0)