Връщам времето
и точно сега е момента,
в който мога да се превърна
в бързотечна река.
Ще бъдеш ли плачеща върба
над водите ми студени?
Остани,
с най-нежните си думи
ще те нарека...
Ако бях бледо, утринно небе,
щеше ли да си моето слънце?
Дали сънувах лъчите ти рано призори?
Търкалят се по възглавницата ми
бисери - зрънце по зрънце.
Тези бисери солени
кой нарече сълзи?
Когато докосна лицето ти,
душата ми ослепява
и в дланите ми се врязват
кръстопътищата тежки на нощта.
Капка кръв-
нотичка във висока октава
проплаква.
После - нищо.
Сподели ми своята тишина.
|
741
0
0
