Playcast

Открытка (плейкаст) «Размисъл»

sofia3 , 17 августа 2008 года, 14:44


От: sofia3

 Кому: Pia

Размисъл Размисъл

Когато поемаш живота в ръцете си и усещаш първите си стъпки като личност, винаги през гърлото ти преминава жълта жлъчка от раздразнение, силно раздразнение, силно раздразнение от впиващата се омраза на околните. Удоволствието да те пришпорят в гъвкава и плашеща стъпка още преди да си проходил, е нещо повече от блаженство за раняващия.

Когато съм сам, потънал в дълбоки мисли и преценяващ ходовете напред, последствията от всеки един такъв и евентуалните жертви, трябващи да се направят... когато всичко е казано, имаше ли смисъл да обръщам внимание на хулите?

Изпаднал в нещо като смъртни спазми, борещ се с чувствата си - стенещ от болка, причинена от случващото се. За бога, те не знаеха нищо за мен, през какво съм преминал и защо съм такъв. Имаше ли значение? Важното бе да се плюе и критикува. С такова поведение човек остава сам... като бреза.

Критикът - този „постоянният" - от който не си чул блага дума, а само упреци, сипещи се от устата му като жито под сърп, сам си причинява вълна от внезапни подигравателни викове, усмивката му изчезва, а с нея и приятелите, животът...

И имаше ли смисъл да пиша всичко това? Да! В мен започваше да се набира бавен гняв и мислите за това „подигравателно" отношение ме преследват като обвиняващ пръст.

А всъщност всичко е опростено: Когато въздухът тежи от интриги, хората се делят на два лагера. За съжаление 90% влизат в ролята на птица, кълвяща кървящи рани, останалите 9 се борят с чувствата си. Има и една стотна, които просто - плачат тихо, усещайки нощта. Но те не се броят...



Звук:Фредерик Шопен
Изображение: summer fantasy
Текст:Dona